Helix pomatia

 

 От декар се получават 1300 килограма мекотели

 

 

Хелиокултурата - развъждане и отглеждане на охлюви, е динамично развиващ се отрасъл в земеделието. За разлика от България, в голяма част от Европа и в света култивираното оглеждане на охлюви е развито от години. В химическия си състав охлювното месо съдържа вода, белтъчини, липиди, витамини и минерални вещества. Поради високото съдържание на цинк, желязо, магнезий, калций, натрий, както и на белтъци в месото, този деликатес е една от най-ценните и търсени храни в света. Само в Париж годишната консумация надхвърля 40 000 тона. От хилядолетия месото на охлювите е известно като най-доброто лекарство за гастрит, язва и други болести на стомашно-чревния тракт. Поради това месото им е основа или съставка на почти всички лекарства за лечение на тези болести. Към момента в световен мащаб едни от най-добрите клетъчни кремове, гелове, серуми и други се произвеждат на основата на месо от охлюви. Отглеждането на охлювите в специализирани ферми включва редица манипулации. Понякога неправилното им извършване може да причини различни увреждания на мекотелите и да влоши общото им здравословно състояние. Неправилното събиране и преместване на охлювите по време на сортиране и транспорт най-често водят до аномалии в развитието им. Травми може да се получат и от паразити и врагове на охлювите. Засегнатите участъци са входна врата за различни патогенни микроорганизми, причиняващи заразни заболявания. Наранените охлюви се развиват бавно, а в някои случаи умират преждевременно.

 

Трябва да се знае, че първата година е нулева, защото тогава се възпроизвеждат мекотелите, а след това добивите достигат до 1300 кг от декар за всяка година. Вложеният труд в една ферма от 5 декара е около 400 часа годишно. Работа не е сложна, не се изискват много усилия. Не е необходимо специално образование или скъпо платена земеделска техника. Теренът, върху който ще се разположи охлювната ферма, трябва да е наклонен, но не повече от 25 градуса, осигуряващ оттичането на дъждовните води и непозволяващ заблатяване. Той трябва да е рохкав и достатъчно влажен. Специалистите от националния охлювъден клъстер разделят производствения цикъл на няколко етапа: от подготовката на терена до събирането на охлювите.

 

 

Видове охлюви:

HELIX POMATIA - Бургундски охлюв. Среща се в умерената зона на Средна Европа. Черупката е с неправилни ивици и е оцветена в кафяво-жълто и по-тъмните ивици често се сливат една с друга. HELIX ASPERSA - Този охлюв, наричан сив, е най-често гледаният вид във Франция. Той е по-малък от бургундския охлюв, характеризира се с бели и жълти точки. HELIX LUCORUM -Турски охлюв - наричан още бял или горски, малко по-голям е от бургундския, с диаметър 30-50 мм. Месото му е с цвят на тъмен бронз. Среща се в Мала Азия (Турция, Сирия) и Южна Европа (Гърция, България). ACHATINA FULICAТова е най-големият сухоземен охлюв. Характеризира се с доста голяма дебела черупка, която обикновено е високо издигната и покрита с кафяви линии. Достига 20 см височина и 10 см ширина. Среща се в Западна Африка (Сиера Леоне, Либерия, Бряг на Слоновата кост), но понастоящем е разпространен и в Азия и Югоизточна Океания.

 

 

Подготовка на терена

Теренът се почиства от гниещи материали, растителни и други отпадъци, камъни и предмети, които могат да послужат за убежище на насекоми и гризачи. Възможно е предварително наторяване и изораване на участъка. При изораването трябва напълно да се отстранят всички плевели и твърди материали.

 Март - Ако не е обработен предварително, теренът се изорава и фрезова. Ограничава се основното пространството и по проект се оформят полетата за угояване. Тези паркове могат да бъдат с площ от 500 до 2000 квадратни метра, това оказва значение за правилното отглеждане на охлювите и впоследствие при събирането им. Определянето на големината зависи от общия размер на терена. Извършва се дезинфекция на почвата. При подходящи климатични условия теренът се подготвя за засаждане. Активиране на кладенеца и/или на системата за напояване. Подготовка и изграждане на инсталацията за напояване върху полетата за угояване. Видът на инсталацията трябва да бъде система за мъглуване. Следва засяване на растителност. След това - ако е необходимо, се напоява, за да се ускори растежът. През този период се изгражда конструкцията на фермата, без поставяне на мрежа върху нея и изграждане на парник за малките охлюви (ако е предвидено в проекта). Малките охлювчета се пускат в парника за предварително угояване.

 Април - Постилане на пътеките с черна ютена тъкан и посипването им с варовиков камък. Изграждане на загражденията на парковете. Подготовка на дървените скари. Химично обезпаразитяване на цялата територия, включително и засетите зони. Оплевяване на тревата през целия период на нейния растеж.

 Май - Внасяне на дървените скари в засетите площи. Въвеждане на малките охлювчета в парка - това става, когато растителността е достатъчно развита, за да не бъде унищожена от тях. Стартиране на самото отглеждане с периодично поставяне на фураж и ежедневно поливане след залез-слънце. Подготовка и вземане на превантивни мерки срещу вредители. Поставяне на защитната мрежа върху конструкцията.

 Юни - Септември - Поливане през вечерните часове, според нуждите. Теренът трябва да остане хладен и свеж. Поддържане на хранителния конвейер с фураж. Ежедневен оглед на фермата за нашествие от вредители и при необходимост провеждане на борба с тях. Периодично оглеждане на дървените скари и наблюдаване на активността на охлювите във фермата.

В края на месец август започва периодичното оглеждане и събиране на угоените охлюви в парковете. Събирането може да бъде организирано и кампанийно, стига охлювите да бъдат готови за това. Процесът на събиране е един от най-важните, тъй като той се явява последната фаза в отглеждането и при неправилното му определяне, както и неправилното му изпълнение, той може да се окаже фатален за качеството и количеството на отглежданите охлюви във фермата. Подготовката и изсушаването на събраните количества също влияят върху крайните резултати. При този процес охлювите се изчистват от всички поети храни, полепнала пръст и се подготвят за съхранение.

 Октомври - Според температурните параметри на периода и готовността на останалите количества охлюви в парка, те се прибират и изсушават. Сортират се по големина, качество, здравина на черупката и се подготвят за предаване. Периодично се извършва оглед на парковете и събиране на пропуснатите количества охлюви. Прибиране на дървените скари и подготовка на терена за зимния период.

 

Начин на отглеждане:

 Съществуват много методи за отглеждане на тези мекотели, защото всеки фермер, който отглежда охлюви, си има свои начини, често изграждани с години или дори от различни поколения. Най-известните методи са: Смесено отглеждане - то е най популярно, особено във Франция. Това е метод, основаващ се на отглеждането на охлювчета в специални помещения или парници с климатик, които след това се пренасят в заградени паркове. Надземно отглеждане - охлювите се отглеждат в сгради на специално приготвени подложки. Отглеждане в италиански стил - охлювите се отглеждат само в паркове.

 

Хранене

Според специалистите най-добре е охлювите да се хранят с брашнена смеска, а не с растения. Това е най-резултатно и най-хигиенично, тъй като изпражненията на охлювите са по-сухи и по-малко. Някои фермери използват смеска от няколко вида брашно: от соя, от слънчоглед, от жито, като добавят към това витамини, калций и фосфор. Два килограма от тази смеска е достатъчна, за да изхрани 1 килограм охлюви, затова пък, за да се постигне същият резултат само със зеленина, са необходими 7 килограма от нея. Обикновено храната се слага в специални контейнерчета, поставяни на разстояние от водата и на места, предпазени от дъждове.

 

Зимен и летен летаргичен сън

През отделните сезони на годината при възрастните охлюви се наблюдават закономерни биологични и физиологични изменения. Тези промени могат да се разделят условно на три периода: период на зимен покой, активен период и период на лятна неподвижност. Периодът на зимния покой, хибернацията (в превод от латински език "hibernatio" означава зимуване), е най-дългият, чиято продължителност трае около половин година и започва от началото на октомври и свършва към края на март. Тогава охлювите забавят жизнените си процеси, намалява се обмяната на веществата, а жизнените им функции са едва доловими. Зимната летаргия е задължително биологично условие за оцеляване на коремоногите. С настъпване на пролетта зимуването се прекратява. С бавното разбуждане започват да се възстановяват дихателната, храносмилателната и ензимната активност на презимувалите охлюви. Първоначално за храна използват последователно образуваните от тях мембрани в черупката. Щом външната температура достигне 12-15 градуса, охлювът разпечатва зимното покритие. Първата му работа след изпълзяване е да намери храна, която първоначално приема много бавно. След няколко часа коремоногото започва да се храни усърдно и с апетит. Така охлювът бързо възстановява нормалните си жизнени функции и загубеното телесно тегло, дължащо се основно на обезводняване на телесните тъкани и органи.

При условията на нашия климат масовото изпълзяване става през последните дни на месец март, а за терените над 700 м надморска височина до средата на април. Периодът на активен живот започва след продължителния зимен покой, когато намалее температурната разлика между дневната и нощната температура. При достатъчно паша охлювите бързо възстановяват резервите и започват да натрупват нови. Полово зрелите охлюви прекратяват храненето по време на размножителния период, а също и при висока температура и суша, когато изпадат в лятна летаргия. Периодът на лятна летаргия е важна защитна реакция на охлюва срещу неблагоприятните летни условия. Това е инстинктивно състояние, в което охлювът изпада своевременно, за да ограничи дехидратирането на телесната влага. По време на лятната летаргия, когато охлювът е в активен стадий на живот, се скъсява вегетационният период. Ето защо при култивиране на охлювите състоянието на летен сън трябва да се намали до минимум. Предотвратяване на лятната неподвижност води до значително увеличаване на продукцията и повишаване на качеството на охлювното месо. В зависимост от засушаванията през лятото, охлювите могат да изпаднат по няколко пъти в неподвижност, прекъсвайки активния си живот. След тих и продължителен дъжд лятната неподвижност се преустановява.

 

 

Обработка преди консумация

Преди да се сервират на масата, охлювите се подлагат на специална обработка. С нея се цели месото да се изчисти от слуз и екскременти и да се подобрят вкусовите му качества. При предварителната обработка на живи охлюви се прилагат различни методи. Специалисти в кулинарното изкуство препоръчват изпитан френски метод, с който се гарантира приятен вкус и аромат на месото. Един ден преди обработката живите охлюви се захранват с напоен в мляко хляб, примесен със ситно нарязани ароматни билки. Преди залагането хлябът се изстисква. На охлювите се дава и добре измита прясна маруля. На следващия ден се извършва двукратно измиване, като първото е със студена вода. При второто измиване коремоногите се поставят в голям съд със студена вода, в която се сипват шепа сол и чаша оцет, след което енергично се разбърква, за да се отстранят напълно фекалиите и слузта. Процедурата се извършва за 10-15 минути, след което се пристъпва към двучасово варене. След това телцата на охлювите се вадят от черупките с въртеливо движение надясно и издърпване навън с помощта на кука или игла с леко прегънат връх. Последна и много важна процедура е внимателното отстраняване на вътрешностите на всеки охлюв, които при евентуално разкъсване предизвикват горчив вкус на месото. Така изчистените охлюви се приготвят според кулинарните фантазии на консуматора.

 

Древноримски афродизиак

Охлювите са едни от първите животни, консумирани от хората. За това свидетелства голямото количество черупки или части от тях, намерени в разкопките, които показват, че още пещерните хора са се хранели с охлюви. И все пак едва древните римляните са първите гастрономи, които открили вкусовите и лечебните качества на охлювите. Те консумирали месото от охлюви в огромни количества и заради качествата му на афродизиак и първи започнали да отглеждат охлюви, за да имат на разположение по-големи количества. Събираните големи количества охлюви били предназначени за трапезата на римските патриции. В хрониките си Плиний е отбелязал дори името на изобретателя на древния охлюварник - Фулвиус Хирспинус. Първите писмени рецепти намираме в литературата от XIX в., написана от Александър Гримод от Ла Рейние, който препоръчва горещи черупки от охлюви, напълнени с различни плънки: от дивеч или риба, а също и охлювчета, поднасяни с билки.

Моят начин за справяне се кризата - <a href="http://www.work-smart.tk/"> този сайт < /a> ми показа как да права пари от моя дом без да инвестирам лични средства. Надявам се да помогне на много хора!

Няма лесни пари.! Но има знания, дейности или обстоятелсва, които улесняват печеленето на парите. Едина от дейностите с които се печелят пари това е бизнеса. В случая става дума за бизнес включващ отглеждането на охлюви в специална ферма. За да се превърнат охлювите в пари е необходимо още нещо. Намирането на пазар и пласирането им на добра цена. За постигането на тази цел може да се ползва и интернет.