Еволюцията отваря врати за нови и неподозирани възможности. Ако наистина всичко, което казват експертите е вярно, вкл. и твърденията им, че радиото, филмите, та дори и книгите ще отмрат, то отдавна вече да ги няма.

Слуховете

Най-новата мода е предричането на края на имейлите и телефонните разговори. Точно затова можем да предположим, че ще останат. Разбира се без да подценяваме факта, че нещо много важно в света на  медиите и комуникациите се променя.

 Животът в медийно-комуникационния терариум става все по-опасен и това е факт. Прогнозите и за неговия край се множат с всеки изминат ден. Според последните изследвания на експерти по информационни технологии, телефонните разговори, имейлите, блоговете и дори Facebook се радват на последните си дни. Миналата седмица списание Wired написа: „Мрежата е мъртва.”

Основен принцип в медийната империя обаче винаги е била еволюцията, а не смъртта. Постоянно наблюдаваме възникването на нови медийни структури, като старите при това не отмират, а  по-скоро се приспособяват. Само до неотдавна телевизията представляваше заплаха за радиото и киното, но накрая всички те оцеляха.

Приказка без край

Ако игнорираме популярните заглавия, вещаещи смърт на нещо си, ще останем единствено с впечатлението за забързаното темпо на промените и иновациите. Еволюционният мотор работи по-бързо отвсякога и отваря врати на нови, често неподозирани възможности.

Като гъби след дъжд растат социалните мрежи – Facebook, Twitter, Tumblr, Foursquare и др. - една смесица от общуване, медийна дистрибуция и себеизразяване. Новите дигитални апарати - iPhone и Android,  iPod или iPad – ни носят все по-нови възможности за експеримент.

Резултатът е адаптация. Студентите вече не носят часовници. Вместо тях ползват мобилни телефони. Също така, според  последните изследвания, те по-рядко пишат имейли. Вместо тях младите хора предпочитат да общуват било чрез социалните мрежи или с текстови съобщения, защото при тях вероятността да получат по-бърз отговор е по-висока.

Американците много по-малко използват мобилните си телефони. А, ако им се наложи да общуват по този начин, говорят много по-кратко – твърдят мобилните оператори. До известна степен това илюстрира и наблюдаваната тенденция за използване на мобилните телефони като преносими компютри, с които може да се общува и писмено. Неизбежно и логично това налага промени и в етикета на общуване.

Хората все по-често използват текстовите съобщения и имейли за да си уговарят телефонни обаждания, а те пък биват оставяни за по-задълбочени и сериозни разговори. Телефонно обаждане, което не е уговорено предварително често пъти се възприема като грубо нарушение на етикета и личното пространство.

 Огромни части в блогосферата остават пусти и празни. И това явление е отражение на адаптацията. Според John Kelly,  шеф на изследователската компания Morningside Analytics, голяма част от общуването в блоговете, където хората описваха личния си живот и слагаха снимки, се премести в социалните мрежи от типа на Фейсбук. Професионално ориентираните блогове на теми като политика, икономика и новини обаче преуспяват.

Съдържанието остава. Носителят се сменя.

Разширяването на мобилните апарати, смартфони, iPad или Nook, доведе до софтуерни апликации  улесняващи четенето на текстове и следенето на видеа на по-малки екрани от екраните на компютрите. Това означава, че хората не гледат видео чрез системите Internet Explorer или Firefox. Книгите, списанията и филмите, които гледаме на iPad, обаче се свалят пак от Интернет.

Иновациите и експериментът са правило в периоди на бързи промени.  Например - дигиталният еквивалент на печата. „Живеем в най-голямата медийна епруветка за последните 4 десетилетия”, казва Paul Saffo, гостуващ учен от Стандфордския университет, специализиращ се върху влиянието на технологиите върху обществото.

Медийната еволюция обаче оставя след себе си и жертви. Най-често това са вещи от материално естество, например фотографските филмчета. Те са отживелица, но днес хората снимат много повече, отколкото преди. Компактните дискове не доминират, защото музиката вече се чува онлайн.

„Наред идват книгите, списанията, вестниците,” предрича Nicholas Negroponte, основоположник на медийната лаборатория към техническия сектор на университета в  Massachusetts. „Не умира съдържанието, нито пък четенето. Умира хартията.”

Радио дни

Със сигурност технологиите не са единствената сфера, която се променя. Голямо влияние имат и културните преференции, които понякога ексцентрично кривват встрани от пътя на еволюцията. Грамофоните и грамофонните плочи бяха на път да изчезнат. Съживиха ги диджеите и аудиофилите, които с тяхна помощ започнаха да създават нови звукове и ритми и така развиха течение, наречено turntablism. Като следствие – пазарът на грамофони и грамофонни плочи се оживи. 

 Радиото пък е класически пример на медия, преживяла еволюцията. През 30-те и 40-те години то събираше американските семейства, за които бе единствен център за забавление (Вж. Уди Алън, “Радио дни”). През 50-те години неговата роля се пое от телевизията.  Въпреки това обаче старата медия се приспособи. Премина на по-кратки програмни формати и се превърна в музикален фон на много хора в колите или в домакинствата. Дигиталната сателитна дистрибуция по-късно вдъхна на радиото нов живот и размах, предлагайки почти неограничен брой станции.

И филмовата индустрия  показа завидна приспособимост. Заплахата от телевизията през 50-те години вдъхнови Холивуд да премине към технологията 3D за първи път (която неотдавна отново съживи). Филми като Bwana Devil или някои филми на Алфред Хичкок  са заснети триизмерно, въпреки че  в повечето кина се прожектират като обикновени. Основният отговор на Холивуд тогава обаче не е някакво техническо чудо, а просто по-богата художествена форма, подплътена с цветни технологии от типа Cinerama и CinemaScope.

Студиата започват да произвеждат по-малко филми, които предлагат на зрителите по-дълбоки и интензивни преживявания, отколкото телевизията. Така възникват филми като Ben Hur или How the West Was Fun .

Мултифункционалност

Днес гледаме телевизия, сърфираме в Интернет и едновременно с това отговаряме на СМС-и. „ Потребителите започват да боравят доста умело с два или три медийни формата едновременно“, казва Steve Hasker, директор на медийното отделение на компания Nielsen.

Времето за задържане на вниманието се развива и съкращава. Това признават и най-големите медийни вълшебници. „Обичам iPad”, признава Negroponte, „но моята способност да се концентрирам върху по-дълъг текст изчезна, защото постоянно проверявам имейлите си, търся думи или се прекликвам някъде.” Медийната еволюция не се изгражда само от технологиите. В много по-голяма степен тя зависи от хората.