Поради смъртта на хайдутите обаче те така и не били извадени от скривалищата и все още чакат да бъдат намерени. Много иманяри обикалят из планините и местата, където според легендите са заровени хайдушките съкровища, и продължават да ги търсят.

Смята се, че едно от големите съкровища е заровено от Вълчан войвода. Не е ясно обаче точно къде се намира то, но е някъде около Котел. Според легендата то може да бъде изровено единствено около Гергьовден. Затова по това време на годината на много места из България иманярите копаят за това съкровище.

Съкровището, което според иманярите е заровил в Сливенския Балкан Панайот Хитов, също все още не е открито. Затова търсенето още продължава. Съкровището, което е заровил Панайот Хитов е представлявало според легендите златни накити и пари в брой, които е трябвало да послужат за въоръжение на хайдушката чета. Според една от легендите, разказвани за Панайот Хитов, той бил заровил по едно глинено гърне, пълно догоре с жълтици, в дворовете на по-бедните българи, за да ги открият, като прекопават градините си.

Смята се, че около Сливен се намират и други заровени съкровища – на Стоил войвода и на други хайдути, чиито имена не са достигнали до нас.

Има легенди, че в Сливенския и в Котелския Балкан са откривани част от заровените съкровища на хайдутите под формата на складирано оръжие и златни монети.

Хайдутите имали зловещи ритуали за опазване на златото, което заравяли. Смята се, че те са обезглавявали млади мъже, и са слагали тялото при едната част от златото, а другата част заравяли заедно с главата. Така според вярванията се гарантирало, че съкровището ще е много добре опазено, тъй като главата ще си чака тялото и ще пази златото, а другата част от съкровището ще се пази от тялото, което пък ще чака главата си.

Смята се че близо до село Устрем, което се намира до Тополовград, са заровени много хайдушки съкровища. Според легендите тук са заровени пари и накити, събирани от Индже войвода.