Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2018 10:40 - С Л Е Д Р А З М И С Л И
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4815 Коментари: 4 Гласове:
11

Последна промяна: 27.05.2018 17:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
                                                                    Посветено:

                           С Л  Е  Д  Р  А  З  М  И  С  Л  И

 

     Завърши първото от трите ми големи пътувания, които мисля да извърша през това лято. Ако Бог ми разреши обаче. Миналата година последното ми лятно пътуване пропадна поради катастрофа на магистрала Тракия. Сега го извърших. Аз съм много упорит в туристическите си програми и ще бъда такъв докато мога да ходя. Прибрах се след пътуването си отново препълнен с впечатления. Думата „пътуване” не е точна, тя е само средство да достигна регионите, към които съм се устремявал. След толкова  силно преживяване от досега с красивата природа, с античните паметници там, сътворени от траките и римската империя,  с хората, които живеят по тези места, спя трудно, сънувам преживяното реално. Днес е Задушница. По този повод изказвам почит и към душите на хората, оставили ни това културно наследство. С този постинг благодаря на Бог, че ме е дарил с такъв чип, да ходя по планините на България и посещавайки ги да се докосвам до това богатство, досегът с което вдъхновява и поради това „не влизам съвсем в стандарта”. Цитирам обаче Гьоте: Честният човек дори в мъгляв стремеж съзнава где е пътят към доброто!

   По малката част, оставаща от жизнения ми път ще направя всичко възможно да премина и нея с разум и да отразя видяното от мен според възможностите ми, което – казвам го за първи път! – отправям към истинските българи. Макар и да изглеждат несериозни, глинени, постингите ми могат да бъдат разбрани от много малка част от хората, но един ден, ако хората се откажат от вълшебните заклинания и магиите и заживеят по Божия закон, за тях те няма да са глинени, а антична керамика.

     Аз се причислявам /сам!/ към дообрите българи. За разлика от останалите добри българи като мен аз имах възможността да се запозная с ценностната система на българите по Западните покрайнини, които са запазили традициите си и живеят по същия начин както преди 100 години, когато са откъснати от родината си и превърнати в заточеници в собствените си имоти. Имах възможността да се запозная и бях приятел с духовните водачи на Родопа – Николай Хайтов, Константин Канев, полк. Ангел Вълчев, но и с доста краеведчески трудове, от които на първо място поставям този на чепеларския учител Васил Дечев. Цитирам мисълта на учителя му, когато той е бил дете:

     „Ще дойде време, когато разбойниците ще слезнат от горите, ще влезнат в канцелариите и с калем в ръка ще започнат да ограбват хората!”

      Миналото на с. Момчиловци пък е описано от отец Константин Канев в библейската тоналност си минор, която ползва и един наш поет, когато наричам Великия, не цитирам името му, защото той е свръхскромен човек.

     Животът ми предостави и една друга много рядка възможност - да се запозная с хора, които живеят по същия начин както по времето, когато са се заселили в нашия регион съвсем в началото на ХVІІІ век. Срещата с такива хора предизвиква в мен дълбокии размисли: Какви сме били някога, какви сме станали днес. Някой го беше казал - вървим нагоре по стълбата, която води надолу. Точно това си случваме сами, днес този процес наричаме опростачване. Той не върви само при нас, за съжаление. Последната му жертва е Италия.

   Почивката след това мое пътуване преминава на вилата ни, но аз съм от хората, които трябва нещо да правят, а на вилата работа има винаги много. Сега основната ми задача е да приготвя дърва за следващата зима, което си е тежка работа. Докато си почивам, обикновено слушам музика. Музиката също заема доста важно място в живота ми, поради което и тя, както и пътуването ми, ме предразположи към следразмисли.

     Изкуството е много важно в живота. То предизвиква у хората стремеж към красиви изяви в делата им. Аз напр. се опитвам да превръщам каквато работа имам в изкуство, според даденостите ми, разбира се. Така човек обича каквото прави, тежката работа приема съвсем нов облик.

    Произведението, което чух и също е причина да напиша този постинг бе Симфония 103 от Хайдн, неговата предпоследна симфония, която той пише в Лондон. Тя носи името Изненадата, но също и Смфонията с Андантето, което представлява една божествено красива тема с вариации. А неизменният Менует в третата част на Симфонията отново е недостижим. Когато Хайдн е писал тази Симфония е бил почти на моята възраст, но тя звучи младежки, устремено, с много енергия и още нещо – написана е в тоналността ми бемол мажор, която резонира в мен..

    Замислих се за този жанр, симфонията, и стигнах до извода какъв труд полагат хората на изкуството, за да бъде то наш светилник в живота ни.

    Хайдн е бащата на симфонията, но ето, че на света се появява Моцарт, който се обръща към него с „татко Хайдн”, от уважение и с благодарност, защото Хайдн се явява неговият духовен баща. Непритеснен от достиженята на Хайдн в този жанр, Моцарт оставя на света 4 симфонии, №38, 39, 40 и 41, велики като теза на неговия духовен татко. Така симфонията се утвърждава като жанр и благодарение на тези двамата тя придобива нов смисъл и висота, тогава считана за недостижима.  Но ето, че на света се появава нов велик композитор, Бетховен. Неговите симфонии, най-велики от които са №3 и 7, не отстъпват на тези на предшествениците и учителите му макар и доста подобни на техните. Като жанрът Симфония вече да е достигнал последният си връх. Отново обаче се появява се нов велик композитор, Брамс. Какъв товар е лежал на неговите плешки, да се опита да напише симфония след тези на титана Бетховен? Трудът на Брамс е бил невераотно тежък, той пише Първата си симфония 15 години. И постига целта си – тази негова симфония е едно от най-великите произведения в този жанр. После пише още три.  Девет години след смъртта на Брамс обаче се появява друг Божий подърък на света, Шостакович. Той се ражда със звуковите символи D S C H, произтичащи от иимето му, написано с латински букви. Тази тема – ре, ми бемол, до и си - той провежда в много свои произведения, но само образованите в музиката могат да ги чуят. Със звуковите си символи В А С Н се ражда и Бах, но той ги включва в последното си произведение, като то остава недовършено.

    Шостакович има за цел на живота си да покаже, че и през ХХ век може да има един Брамс. Този негов стремеж е виден и от номерата на опусите на негови произведеня, кореспондиращи си с тези на Брамс по съдържание, цитирам първото му трио и Цигулковия концерт. В жанра Симфония обаче Шостакович достига връх, който мисля няма да бъде вече по силите на никой следващ творец в тази област на изкуството. Както Прокофиев, завършвайки Деветата си клвирна соната написва на нея „Последная”, защото не смята да твори повече в този жанр, но се оказва че по-велика от тази Соната не може да бъде написана, същото важи и за симфониите на Шостакович.

    Преди да приложа линкове с по една симфония на авторите, които цитирах ще приложа линк на мое писание за Хайдн. В него от висотата на моята възраст съм описал живота и творчеството на Хайдн не като музиковед, а като велика личност, забила се в сърцето ми и останала там:

    http://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2015/03/28/iozef-haidn.1349610

 

    Понеже не могат да се съберат пет линка след постинга ми, единият, със Симфония №103 на Хайдн помествам тук:

            https://www.youtube.com/watch?v=eVXalu0p1wo&t=584s      

    

      Пояснявам, че разработката на финала на симфонията на Моцарт, която ще приложа и тази на Брамс са подобни, те протичат многогласно и са изключително сложни. Смфонията на Бетховен е писана в най-трудните му години, когато той преживява голяма криза. За симфонията на Шостакович пък отбелязвам, че тя има и програмен характер, третата част рисува със звуци сраженията около гр. Куйбишев. Темата е само в три тона, които накрая се изпълняват от тимпана. Следва Пасакалия.

    Почит и към душите и на тези пет титана в изкуството!

          













Гласувай:
11



1. lexparsy - Поздравления за споделянето
26.05.2018 12:53
   Добра практика е да имаш Следразмисли след едно пътешествие, което те е обогатило. А виждам че си имал, но и планираш нови предизвикателства към планините.
   Следя с голям интерес публикуваните ти снимки и коментари, но мисля че само малка част за жалост...сигурно някой ден ще ги сортираш и категоризираш тематично :-)
   Относно класическата музика свалям шапка че си направил една мини програма за тези, които искат да се отърсят за малко от зомби-транса на масово натрапената ни... май аз съм от тях :-)
   Успехи в начинанията ти желая
цитирай
2. planinitenabulgaria - Благодаря за интелигентния коментар,
27.05.2018 14:47
lexparsy написа:
   Добра практика е да имаш Следразмисли след едно пътешествие, което те е обогатило. А виждам че си имал, но и планираш нови предизвикателства към планините.
   Следя с голям интерес публикуваните ти снимки и коментари, но мисля че само малка част за жалост...сигурно някой ден ще ги сортираш и категоризираш тематично :-)
   Относно класическата музика свалям шапка че си направил една мини програма за тези, които искат да се отърсят за малко от зомби-транса на масово натрапената ни... май аз съм от тях :-)
   Успехи в начинанията ти желая


в който е проявено разбиране към нестандартния ми блог. Благодаря и за препоръките, да бъде той и по-добрър.
цитирай
3. vesever - Радвам се за пътуването и впечат...
27.05.2018 21:00
Радвам се за пътуването и впечатленията, Коста!
Точно така мисля и аз, че каквото и да правим, е добре да го превръщаме в изкуство, така светът ни става по-красив и добър, и наистина и тежките работи вървят леко, когато човек ги върши от сърце.
И аз тук, където съм, се заех по своя инициатива с едни арт работи, с цел докарване на красота в градината, и хората останаха много впечатлени и приятно изненадани, защото такова нещо не се очаква от мен, всеки досега си върши служебно задълженията и не взема присърце нещата, обаче при мен не може така.
Когато на човек отвътре му напира да твори, няма как да се спре )))
Сърдечни поздрави от мен и ще чакам и снимки....
цитирай
4. planinitenabulgaria - С пожелание и ти да упознаеш
27.05.2018 22:10
vesever написа:
Радвам се за пътуването и впечатленията, Коста!
Точно така мисля и аз, че каквото и да правим, е добре да го превръщаме в изкуство, така светът ни става по-красив и добър, и наистина и тежките работи вървят леко, когато човек ги върши от сърце.
И аз тук, където съм, се заех по своя инициатива с едни арт работи, с цел докарване на красота в градината, и хората останаха много впечатлени и приятно изненадани, защото такова нещо не се очаква от мен, всеки досега си върши служебно задълженията и не взема присърце нещата, обаче при мен не може така.
Когато на човек отвътре му напира да твори, няма как да се спре )))
Сърдечни поздрави от мен и ще чакам и снимки....


планините български, както и българските земи извън България и българите, останали по родните си места. Това е едно връщане във времето, което наистина води до Nachdenken. При мен той е по-силен, защото не ми харесва много-много животът, който водим, той е преобладаващо бездуховен и този процес се здълбочава. Известно е защо.Подобни размисли предизвиква в мен и музиката, с която имам много силна връзка. Днес целия ден се борих с плевели и треви, но намерих време и сили за концерт вечерта, който се оказа блестящ и утре ще пиша постинг за него.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12149822
Постинги: 4532
Коментари: 10746
Гласове: 18293
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031