Много внимание се отделя на растенията, особено на тези, които използваме за храна, и способността им да извличат и акумулират вещества от почвата. Отглеждането на подходящи растения може дори да пречисти почвите от някои замърсители, като тежки метали например.

Замърсените земеделски земи с тежки метали и металоиди от промишлена дейност са проблем, особено около промишлени предприятия. Най-силно засегнати са земите в три-четири километровите зони около крупните промишлени обекти. Възможна мярка за преодоляване на тежкометалната токсичност е отглеждане на подходящи култури за съответните замърсители, които ги извличат от почвата и ги акумулират- фиторемедиация. Разбира се, растения, които вече са акумулирали тежки метали не трябва да се използват за храна. Изследванията в тази насока са много. Но обръща ли се достатъчно внимание на способността на гъбите, с които се храним да акумулират тежки метали и други замърсители?

Изследователски екип от Университета “Кастилия-Ла Манча” (UCLM), Испания,  анализира наличието на тежки метали в 12 вида гъби, събрани от незамърсени територии. Резултатите показват, че нивата на металите варират в зависимост от вида гъби и някои от тях могат да натрурат в себе си опасни за човека количества. Проучването е публикувано в списание Biometals и е ръководено от Хуан Антонио Кампос- научен сътрудник в Катедра Земеделски култури и технологии в UCLM.

Целта е да се разбере дали има връзка между концентрациите на специфични тежки метали, открити в гъбите и три фактора- вид на субстрата,  проучвания район и вида гъби.

Изследователите са анализирали наличието на олово (Pb), неодим (Nd), торий (Th) и уран (U) в стотици проби от 12 различни вида често срещани гъби. Някои от тях са ядливи, а други- не. Всички са събрани от незамърсени райони в провинцията Сиудад Реал, от залесени площи с различни видове дъб, бор и лавдан.

Резултатите показват, че има значителни количества и от четирите метала във всички видове изследвани гъби. Както и различия в капацитета на акумулация при отделните видове гъби.

Анализът на тези тежки метали, които могат да бъдат токсични за човека, е осъществен чрез рентгенова флуоресценция, която позволява да се определи съставът на пробата в качествено и количествено отношение.

Най-високите нива на неодим (7.1 микрограма / грам) и олово (4,86 микрограма / грам) са установени  в Cantharellus cibarius (Пачи крак)- гъба, широко използвана в европейската кухня. Тя образува ектомикориза с корените на растенията и обменя с тях хранителни вещества. Така има пряк контакт с минералните частици на почвата.

Уранът и торият са натрупани най-вече в Hypholoma fasciculare (Отровна пънчушка), с концентрация от съответно 3,63 и 4,13 микрограма / грам, съответно, въпреки че тя е вид, който живее по дънери на паднали дървета и е изолиран от минерални вещества в почвата.

Учените не са открили съществени разлики в нивата на металите при сравняването на гъби, събрани от различни субстрати и местообитания. Единственото изключение е торият, който се натрупва повече в гъбите, които растат върху дървесина като Hypholoma fasciculare (Отровна пънчушка) или Gymnopilus spectabilis (Сапунена гъба), отколкото при тези, които имат контакт с органични вещества от почвата- Tricoloma ustaloides (Кафява гъба) и Pisolithus arrhizus.

За да се уверят, че видът на субстрата може да играе по-важна роля, отколкото е установената в проучването, изследователите са започнали нов проект, в който ще се анализира наличието на 19 химични елементи (токсични и нетоксични) в 15 вида годни за консумация гъби.