Родината на чесъна най-вероятно е Средна Азия, Кавказ и Източното Средиземноморие, т. е. почти същите райони, в които се предполага, че се е развила и човешката цивилизация.
Отглеждали го и в Древен Египет (глави чесън са открити в гробницата на Тутанхамон) и в Гърция и в Рим и в Индия. А в древния Китай освен в кулинарията, чесънът е имал вече познатото ни приложение - да прогонва злите духове по време на погребалните церемонии.
Древните гърците и римляните широко са го употребявали. В Гърция не допускали в храмовете на Афродита лица с дъх на чесън, но в същото време вярвали, че той пропъжда зли духове и често поставяли скилидки в муски против уроки и разни болести. Питагор го нарича цар на подправките, а кулинари от времето на великата римска империята изобилно са го слагали обилно в ястията си. От Рим той трайно се е установил в кулинарните навици на италианци, испанци и французи и цяла Европа.
По нашите земи чесънът винаги се е радвал на голяма почит не само в кухнята, но и в народната медицина. Теофилакт Охридски (XI в.) пише, че българите ядели много чесън. Изображения на глави чесън и стръкове пресен чесън се срещат често в средновековни иконографски изображения.
Чесънът широко се използва в народната медицина. Препоръчва против атеросклероза, бронхит, астма, треска, глисти, а също против краста, косопад, ревматизъм и други болести. На основата на чесъна да създадени редица съвременни лекарствени препарати за профилактика и лечение на артериосклероза, укрепване на имунната система и забавяне стареенето на организма.
Забележително е неговото присъствие в българските народните вярвания. Смята се, че чесънът има магическа сила - гони злите духове. Затова на Бъдни вечер задължително на празничната трапеза се кади и чесън. Вярвало се, че който носи в пазвата си чесън, няма да го закачат караконджули.