Заслужава да се прегледа :: Шистов газ - примамливото изкушение на енергозависимите държави

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.09.2011 09:40 - Шистов газ - примамливото изкушение на енергозависимите държави

Автор: anatoli1606 Категория: Новини

Прочетен: 1811 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 18.09.2011 09:42

Преди две години Международната енергийна агенция призна, че връхната точка на глобалното производство на петрола ще настъпи не след 30-ина години, както бе прогнозирано по-рано, но най-късно през 2020 г., след което доставките ще тръгнат необратимо надолу.
Тревогата на по-дългосрочно мислещите политици и енергийни стратези, както и на обикновените граждани, не е случайна. Все пак петролът е в основата на всички съвременни икономически системи. Днес благодарение на петрола милиарди хора по света живеят по начин, за който през предишни векове дори царете не могат да мечтаят, а подобно благоденствие може да се постигне единствено чрез експлоатацията на милиони роби.
След така наречения “peak oil”, когато търсенето на петрола продължава на нараства, но предлагането пада под него и продължава надолу, ще се върнем ли към тези сурови и мрачни времена - при това при щестократно увеличено световно насаление, което никак няма да може да бъде задоволено с ресурси по „стария начин”?
Стратезите на мощните държави не са глупаци. Ясно им е за какво става дума. Но пред тази ужасяваща перспектива, глобалната тенденция към паниката е ясно осезаема. Свидетели сме на френетично лутане от едно хаотично решение на друго. Вече разрешават ескплоатация на ядрените централи да продължи с десетилетия по-дълго от срока, за който те са проектирани. Нови АЕЦ се проектират при продължаващото отсъствие на реално работещо решение за справяне с радиоактивните отпадъци. Сондажите за линеещите запаси на нефта се прокарват във все по-дълбоки океански води и увеличената цена на тази експлоатация се прихваща чрез все по-големи компромиси с безопасността (както бе случая тази година в Мексиканския залив). Все повече се изкопават залежи на „неконвенционалния” петрол, например изключително замърсяващите катранни пясъци в Канада. Огромни инвестиции се влагат в разработване на петролни находища в Арктическия океан, които се разкриват поради феномен, дължащ се именно на прекомерната употреба на самия нефт – отстъпването на арктическия лед.
Насред цялата тази паника изплува поредната панацея, с което стратезите с временно облекчение изтласкат в бъдещето неизбежното преструктуриране на икономиката към устойчивата енергия. Тази „панацея” се нарича шистов газ.
В последните две години се чуват такива оценки за него като „най-големият енергиен джакпот от години насам”, „ресурс, който ще обърне цялата игра”, „тихата енергийна революция”, „преобръщане на геополитиката”.
И наистина дялът на шистовия газ в общата газова продукция на САЩ вече настигна 20%. Източниците са сухоземни – няма скъпоструващите усложнения, свързани с офшорните газови находища. При това шистовият газ се намира в големи количества в непосредствена близост до големите енергоинтензивни градове като Ню Йорк. Земеделци в САЩ се облагодетелстват с хиляди долара дневно чрез отдаване на правото на тяхната земя да се прокарат кладенци за шистов газ.
Шистовият газ се намира почти навсякъде Шистът е широко разпространена скала в земната кора, формирана от натрупването на тинести утайки в продължение на милиони години и съдържаща метан от органичните вещества в тинята.
Съвсем нови технологии позволяват отделянето на метана, като в кладенеца се „разбива” скалата със силни водни струи (т. нар „fracking”). Находищата са вече достъпни, благодарение на нови технологии за пробиване на хоризонтални сондажи (виж видео клипа на http://marcelluscoalition.org/2009/01/drilling-process-video/
По прогнозите на геолозите само едно находище в източните щати на САЩ би могло да задоволи търсенето в целите Съединени щати за едно десетилетие. В Европа се оценява, че шистовият газ би могъл да задоволи пазара за 50 години напред.
Шистовият газ по света
В Канада, където производството на природния газ отдавна е в спад, се намира ново находище на шистов газ на Хорн Ривер, което може да наподобява успеха в САЩ. Намерени са потенциални находища и в Испания, Полша, Франция и Германия. Петролните гиганти Шеврон, Коноко и Ексон вече имат разрешителни за сондиране в Полша. Изследванията продължават в Австрия (OMV), Германия (Ексон), Унгария и други европейски държави.
Ефекти
При цена на въглеродни емисии от 30 щатски долара/тон, интересът нараства въглищните централи да се подменят с газ. Иронията е, че петролните гиганти вече инвестират в шистовия газ и започват да лобират за налагане на въглероден данък - очевидно с цел отстраняване от конкуренцията на въглищните интереси.
Шистовият газ изглежда способен да преобърне геополитическия баланс. Със своята технологична преднина САЩ могат да се върнат във водеща позиция, като повсеместното присъствие на шистовия газ подкопава пазарната доминация на Газпром, която почива на големи и скъпи находища на конвенционален природен газ в труднодостъпни места. Европейските държави, неохотно изпаднали в зависимост от руските енергийни източници, гледат на шистовия газ с настървен интерес.
Икономиката на шистовия газ
Оказва се, че експлоатирането на шистовият газ е по-рентабилно от петрола, най-вече защото находищата (засега) са сухоземни. Цената на кладенец за шистов газ се равнява на около 4 милиона щатски долара, докато един петролен кладенец в мексиканския залив струва над 300 милиона долара.
От друга страна себестойността на шистовия газ е по-висока от тази на конвенционалния газ и въглищата. Експлоатацията му налага пробиването на огрпомен брой сондажи. Това е по-проблемно в Европа, където населението е по-гъсто отколкото в Америка.
За да може експлоатацията на шистовия газ да бъде рентабилна, цената на природния газ трябва да надхвърля 7,5 до 8 щатски долара на 1000 кубически фута. В САЩ пазарната цена в момента е около 4 щ.д.
Екологични последствия
Експлоатацията на шистовия газ изисква огромно влагане на ценните водни ресурси. За производството на газ в един кладенец се употребяват 19 милиона литра вода (от която 40% изтича обратно в кладенеца).
Още по-проблемно е това, че в един кладенец се влагат 82 тона химикали от различно естество за намаляване на корозията и с антибактериална цел. Това поставя сериозен риск за дългосрочно замърсяване на подземните води, при това в райони близки до големите градове.
В някои случаи питейната вода се замърсява с метан до такава степен, че може да се запали (виж видео клип на http://www.youtube.com/watch?v=wwogQWLEqW8)
Тази година Кметът на град Ню Йорк заяви „Твърдо заявяваме, че разработването (на кладенци за шистов газ) не трябва да бъде разрешено във вододайната зона на града”. По същите причини щатът Ню Йорк налага мораториум върху нови разработки.
Дали перспективите не са измамни?
След обещаващо начало реалността започва да разочарова. Например в Хейнсвил (САЩ) производството в 67 кладенци пада с 25% месечно. Само през първата година от екстлоатацията, производството се намали с над 60%. Поради бързото изчерпване се налага все по-честото пробиване на нови сондажи, за да се поддържа нивото на производството на едно ниво.
Но по отношение на климата на Земята всички тези трудности бледнеят пред основния проблем, свързано със шистовия газ, а именно, че отлагайки неизбежното, той отклонява инвестициите от реалните решения за парниковия ефект – възобновяемите енергийни източници, енергийна ефективност и енергийната достатъчност.

Нагоре