Хора от прошки се връщат
Ванчо на прошки отива,
ала сърце му се свива
прошки от мъртви ще иска.
На път го среща случайно
братанец, близка роднина
Ванчо му прошката иска
и за баща си продумва.
Пр.:Кажи ми, речи братанче
прошката как да си взема
като земята не дума
и греха не прощава.
Откак се татко спомина
толкова време изтече
пред него аз съгрешил съм
напреко думи изрекох.
Напреко и в сърцето
за неговата изгора
за майчицата рождена
България разделена.
Тате я искаше цяла
свободна, силна, голяма,
а аз делях я със други
и се от нея отричах.
Пр.: Кажи ми, речи, братанче
прошката как да си взема
като земята не дума
и греха не прощава.
Знам тежки думи изрекох
род и родина отрекох
сега се връщам виновен
от всички прошка да искам.
https://vbox7.com/play:10273a0b