Обща характеристика:
Тарантулите (Theraphosidae) са видове паяци, които не се срещат по нашите земи. Семейство Theraphosidae включва над 800 вида тарантули, разделени в 12 под семейства (формално 13) и 113 рода. Те са ценни заради отровата си. В света на паяците те са гиганти. Цялото им тяло е покрито с къси блестящи косъмчета наречени setae. Украската им е от кобалтово синя до сива или тъмно кафява, понякога и черна. С размери от 9-10 до 17-23 сантиметра, макар тялото ѝ да не е по-голямо от 10 сантиметра. Останалото се пада на краката.Мъжките обикновено са по - малки от женските.
Продължителността на живота им е от 25 до 40 години, но това зависи от пола на паяка. Мъжките живеят 1-1,5 години след достигане на полова зрялост, която настъпва около 2-3 години след излюпването, а женските живеят средно 10- 15 години след достигане на полова зрялост.
Както е известно, паякът има 8 крака, но въпреки това притежава 6 чифта крайници. Но от тях само 4 чифта са крака, другите два формират “устните инструменти”, състоящи се от един чифт отровни зъби, наречени хелицери, и един чифт пипала, с които паякът опипва обкръжаващата го среда и придърпва храната. В края на всеки крак се намират 2 малки нокътчета, които както при котките могат да се изваждат и прибират. С тях и много фини косъмчета, тарантулите могат да се катерят добре. Мъжките екземпляри имат на предния чифт крака малки кукички, с които да задържат отровните зъби на женските животни при чифтосване.
Освен косъмчетата покриващи тялото, някои тарантули имат плътно покритие от дразнещи косъмчета (около 10 000 на квадратен милиметър), наречени уртикарни, които понякога използват за защита от враговете си. Тези косъмчета са бодливи, и дразнят, но не съдържат отрова. При хората предизвикват възпаление на очите, носа, кожата и най- опасното – дробовете и въздушните пътища , ако бъдат вдишани. В края на задната част на тялото при всички тарантули се намират 4 паяжинни брадавици - 2 големи и 2 малки. С тях животното плете паяжини и пашкули за малките си или плячката. Отровата на тарантулите не е опасна за човека. Тарантулите са сред най-тежките паяци — 80 грама.
Срещат се в тропичните до умерените райони в Южна и Централна Америка, Мексико, югозападните Американски Щати, Азия, Южна Европа, Африка и Австралия. В Южна Африка понякога са познати като бабун паяци. Те не плетат паяжини, а улавят плячката си като я преследват и парализират с отрова. Тарантулата има осем очи — две отпред и по две отляво, отдясно и на гърба. Ухапването от тарантула може да бъде сравнено с ужилване от оса или пчела. Тарантулите се делят основно на земни и дървесни видове. Ако сте начинещи в отглеждането на тарантули, ето някои подходящи видове: Чилийска роза (Grammostola rosea), Мексиканска червеноколенеста (Brachypelma smithi), Мексиканска огненокрака (Brachypelma boehmei) и Хондураска къдравосоместа (Brachypelma albopilosum). Те са препоръчителни, защото са от най-спокойните и слабо отровни видове. Подходящи за отглеждане са женските, защото живеят по-дълго време от мъжките, а и често мъжките правят повече опити за бягство в стремежа си да намерят женска.
Хранене:
Тарантулите главно се хранят с безгръбначни и дребни насекоми — скакалци, бръмбари, други паяци, като щурци, хлебарки, ларви на бръмбари, червеи и др. За по-големите тарантули са подходящи и мишки, гущери и тн. Не пускайте при паяка повече от 1-2 насекоми наведнъж, и едва след като ги изяде му давайте още.
Терариум:
Най-подходящият материал за терариума е от стъкло, затворен от всички страни. Лесно се почиства и можете да наблюдавате вашият любимец от всички места. Отгоре или отстрани на терариума се прави вратичка, която тарантулата неможе да отвори и да избяга. На тавана или на някоя от страните се оставя вентилационен отвор покрит със здрава мрежа - тарантулите са достатъчно силни да разкъсат слабата мрежа. Дървесните видове се нуждаят от по-високи терариуми - оптималните размери за тях са 30х20х40 (д/ш/в). За земните видове е достатъчен терариум с размери 30х20х20 (д/ш/в). Почвата в терариума трябва да задържа влага, необходима за влажността на въздуха, да не гние и да подтиска образуването на гъбички и размножаването на вредни бактерии, да се отцежда лесно и да не се заблатява, да се приготвя лесно. Може да се използва - торф, торфен мъх, парченца кора, стерилизирана листовка и почва за цветя, пясък - в различни пропорции. Торфът и торфеният мъх са най-добрите материали за дънна покривка. Пясъка се размесва с почвата за дренаж, а парченцата борова кора се използват за запазване на структурата на почвата и задържане на влага. Дебелината на почвата в терариума зависи от вида тарантула, който отглеждате. Тя може да бъде от 4-5 до 10-15 см, като при дървесните видове почвената покривка е по-скоро символична. Оптималната влажност на въздуха в терариума е 70-75%. Понеже тарантулите са тропически животни се нуждаят от висока температура - 22-30°С, която през нощта да пада с няколко градуса. Тарантулите не обичат светлината - те са предимно нощно активни животни и тя ги дразни. Терариумът трябва да се постави на място, далече от прозорци и в никакъв случай на слънчева светлина. Тарантулите се нуждаят от плитка и широка паничка с вода, която трябва винаги да е пълна. В паничката трябва да поставите камъчета или парченца дърво, за да не се давят щурците, които сте пуснали за храна на паяка.
