Не са малко хората, които се страхуват, че лягайки на масата за операция с пълна упойка, след това може да не се събудят.

“В съвременната медицина предозирането е изключено! Разбира се, важна е компетентността на анестезиолога, който е достатъчно да спазва стандартите по анестезиология и реанимация. Те бяха сред първите, приети у нас”, обясни д-р Мариан Мехочев, анестезиолог-реаниматор от университетската болница “Св. Анна” в София (виж интервю с него по-долу). И добави: “При поставянето на какъвто и да е вид анестезия особено важно е да се изключи и най-малката възможност за алергична реакция. Която може да доведе до непоправими и фатални последици.”

Затова всеки болен не само че трябва да се разпита за алергии, но и при всяко съмнение да се направи тестуване. Проверяват се реакциите на организма спрямо определен вид медикаменти и срещу всички видове анестетици. Не зависимо дали са локални, общи или инхалационни, казаха лекари.

Упойките са много различни, но според начина на прилагане се делят на два вида: общи и частични (регионални - блокират определени части на тялото, като се започне от шията и се стигне до под коляното).

Общата (пълна) упойка се извършва чрез ендотрахиална тръба (поставя се в дихателните пътища и чрез нея се вдишват упойващи газове) или пък венозно - и в двата случая се “изключва” съзнанието. А в първия се спира дишането. Тогава анестезиологът поема жизнените функции на организма, контролира сърдечната дейност, насищането на мозъка с кислород и др. Показателите се поддържат чрез скъпоструваща апаратура и винаги с монитор.

Пълната упойка е най-популярната, тя винаги е предпочитана и искана от пациентите, защото ги е страх от евентуална болка, обясни д-р Мехочев. И добави: “А доскоро имаше страх и от боденето в гръбнака, защото пациентите се страхуваха да не се парализират.”

Дозата се определя от анестезиолога, тя трябва да е много прецизна, за да не се получи пренасищане и спад в определени жизнени функции.

Пълната упойка се поставя, когато има необходимост от отпускане на коремната мускулатура за извършване на определен вид интервенции в коремната хирургия. Както и в: гръдната, кардиохирургията, в неврохирургията (при интервенции на черепа и мозъка), в оториноларингологията (УНГ), при операции на деца, в очната хирургия, навсякъде, където е невъзможно да се приложи т.нар. регионална (местна) техника.

Местната упойка пък е за анестезиране на определена част от тялото.

При раждане най-често се работи с инхалация на газ. Най-съвременната европейска техника, която се прилага и в нашата страна, е обезболяване на раждане чрез епидорален катетър. Той се поставя на определено ниво в гръбнака. “Във Франция например, където бях наскоро, близо 90 % от ражданията се обезболяват точно по този начин. Тази техника владеят и българските специалисти, и то почти еднакво. По тази причината толкова интензивно се търсят услугите им зад граница”, каза д-р Мехочев.

С помощта на обезболяване чрез епидорален катетър родовият процес протича физиологично, не влияе на контракциите на матката, но позволя на жената да се чувства комфортно и да не страда.

Епидоралната техника се ползва и в коремната хирургия, в урологията за продължително обезболяване на пациенти и при повлияване на болковия синдром. Както и в окнологията - при тежки и специфични процеси (при метастази под дихателната мускулатура).

Местната упойка се дели на три вида. Първия е т.нар. топикална - повлиява съвсем малка част от тялото. Например ръка, ползва се в стоматологията, за местно обезболяване на сливици, на носа и в очните операции. Този вид упойка се поставя на съответен нерв.

Вторият вид местна анестезия е лумбалната. Тя се инжектира в гръбначния стълб, може да се извърши само от специалисти анестезиолози. Прилага се най-често в ортопедията при планови операции. При спешните е рисковано, за да не се стигне до срив в хемодинамиката Приложение намира и в: урологията, в общата хирургия при интервенции като хернии и др.

Третият вид местна упойка е обезболяване на отделни части от тялото. Тук може да става дума за цял крайник или част от него. Примерно, ако става дума за горен крайник, тогава се обезболява областта под мишниците.

Д-р Мариан Мехочев има над 25-годишен стаж като анестезиолог-реаниматор. Работи като ординатор към Клиниката по анестезиология и реанимация в столичната университетска болница “Св. Анна”. Работил е и във френска болница.

- Има ли хора, при които не може да се използва упойка, д-р Мехочев?

- В зависимост от съответния болен, се определя и каква упойка да се приложи - вид и степен, обем, тежест, продължителност и т.н. За да спазим основния принцип на медицината: “Преди всичко да не се вреди.” Сега ще спомена нещо изключително важно: има четиристепенна американска скала за риска от анестезията. Резултатите от нея задължително се вписват в историята на заболяването на всеки един пациент. Това ни позволя да определим и размера на нашето вмешателство, защото при всяка интервенция анестезиологът отговаря пряко за живота на пациента. Още повече, че нашата специалност предвижда следоперативно лечение, интензивни грижи и реанимация.

- Каква част от анестезиите плаща касата?

- Пациентът не плаща нищо, с изключението на случаите, когато не е осигурен. Тогава по определени цени той поема стойността им.

- В какви случаи и осигурените плащат упойката? Примерно аз плащам за нея при зъболекаря?

- Това важи за регионалните упойки. Но в болничното лечение няма такъв случай. Дори при избор на екип.

- Някои доктори казват, че анестезиолозите могат да поддържат в такова състояние пациента, че той да си каже всичко в състояние на полусъзнание. Така ли е?

- В моята практика не се е случвало. Но ако това се прави, то не е според правилата. Защото задължението ни в определени случаи е да лишим пациента от съзнание, за да липсват дразнители за болка. Мисля, че говорите за една медицинска шега. В противен случай става дума за недостатъчна и непрофесионално направена анестезия.

- Вие, анестезиолозите, се занимавате и с пациентите в кома?

- Да, но и с интензивното лечение. Касата ни плаща за пациентите с кома, всички случаи са изключително отговорни и скъпоструващи и невероятно трудоемки за анестезиолог-реаниматорите.

- Колко случая годишно имате в болницата?

- В отделението, в което работя, имаме между 70 и 80 анестезии на месец. Става дума за мен и д-р Пламен Франгов, който е началник на клиниката по интензивно лечение. Това е доста голям труд. А по отношение на комите, които преминават, клиниката ни е доста натоварена. По простата причина, че в този корпус е ситуирана клиниката по неврохирургия. Последният случай е на нашия пациент Андрей. Той беше на 3 г. и беше изпаднал в много тежка кома.

- Защо?

- Беше с доказан менингоенцефалит. Честно казано - като ходех при него, се просълзявах. Колегите поеха случая, овладяха комата и започна едномесечно лечение. Това дете направо го осиновихме. Аз примерно му правех играчки от медицински ръкавици, давахме му флумастери. Майка му и баща му се бяха видели в чудо, защото детето загиваше пред очите на всички. Спасението му беше изключителен успех, благодаря на Господа, разбира се. Няма повод, за който родителите да не минат да ни поздравят.

- Имате впечатления от френска болница. Кое е мнението ви за колегите там?

- Като професионалисти въобще не им отстъпваме. Даже знаем много повече! Защото ние сме анестезиолог-реаниматори, а там едни са анестезиолози, а други реаниматори! Имаме проблем обаче с мотивацията.

- Какви заплати дават на френските анестезиолози?

- Ще ви дам следния пример - сега назначаваме току-що завършил колега. Неговата заплата е 650 лв. Сестра му - като келнерка взима 1200 лв., а отивайки във Франция един несамостоятелно работещ колега получава първоначално 2000 евро. Тези пари се увеличават във времето. На мен, в държавна болница там, са ми предлагали като първоначална заплата 3500 евро... Ето, затова има такова текучество на специалисти зад граница.

- Именно в Париж имало колония от 150 български анестезиолози?