Прочетен: 61643 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 25.05.2010 08:46
Какво не знаем за систоличното и диастоличното кръвно налягане!
Високо кръвно налягане (хипертония)
Известно е, че България е на едно от първите места в света по броя на мозъчни инсулти и инфаркт на миокарда. Високото кръвно налягане играе първостепенна роля за тази нерадостна статистика. Почти във всяко българско семейство има човек с повишено кръвно налягане. Тревожен е също фактът, че през последните 15 години се наблюдава снижаване на възрастовата граница за възникване на хипертонията.
Кръвното налягане съответства на налягането /натиска/, което се упражнява върху стените на артериите, по които преминава кръвта. Това кръвно налягане се изразява чрез две числа, например: 15/9 или 150/90, които съответстват на налягане, изразено в сантиметри или милиметри живачен стълб. По-високата стойност – 15 или 150, е систоличното кръвно налягане; то съответства на максималното налягане в момента, когато сърцето се свива. По-ниската стойност – 9 или 90, е диастоличното кръвно налягане; то съответства на минималното налягане в артериите, когато сърцето е в покой между две съкращения.
Стойностите на нормалното кръвно налягане не са еднакви за всички възрасти. При децата стойностите са по-ниски, при хората на средна възраст – по-високи, а за възрастните – още по-високи. За лица между 16- и 30-годишна възраст нормалното систолично налягане се движи между 115 и 160 мм, а диастоличното – между 60 и 85 мм живачен стълб. За лица над 50-годишна възраст нормално систоличното налягане може да се движи между 115 и 160 мм, а дистоличното – между 70 и 95 мм. Всяко диастолично налягане над 95 мм трябва да се счита за повишено независимо от възрастта.
Посочените стойности за кръвното налягане не трябва да се смятат за абсолютни и решаващи, тъй като кръвното налягане може да показва известни отклонения. Например при един и същ човек стойностите на кръвното налягане могат да се променят ден за ден или час за час в рамките на деня. Те намаляват по време на сън; обратно, увеличават се по време на усилие, при емоция, стрес, болка и др.
От значение е и разликата на стойностите на кръвното налягане в миналото и в настоящето.
Когато кръвното налягане, измерено трикратно при пълен покой за хора в средна възраст, покаже стойности над 150 мм за систоличното и над 90 мм за диастоличното налягане, се приема, че е налице повишено кръвно налягане /хипертония/. Когато систоличното налягане е до 170-180 мм, се приема, че хипертонията е умерена, когато е над 200-220, че хипертонията е високостепенна.
Различават се два типа високо кръвно налягане. При първия тип високото кръвно налягане не се съпровожда от друго заболяване – бъбречно, ендокринно и пр. В тези случаи говорим за първична /есенциална/ хипертония или за хипертонична болест. При втория тип високото кръвно налягане се дължи на заболяване на други органи – например бъбреци, жлези с вътрешна секреция и пр. В тези случаи хипертонията е вторична и е само признак на друго заболяване.
Затова при откриване на повишено кръвно налягане основният въпрос, на който трябва да се отговори, е за каква хипертония става дума: първична /есенциална/ или вторична. Тъй като вторичната хипертония най-често се дължи на заболяване на бъбреците, то неколкократното изследване на урината е задължително при всеки новооткрит болен с повишено кръвно налягане, за да се изключи или потвърди бъбречният произход на хипертонията. За съжаление твърде много болни се лекуват години наред за повишено кръвно налягане, без да изследват урината си. Такива болни често се изненадват по-късно от напреднал и трудно лечим бъбречен процес.
На какво се дължи повишеното кръвно налягане?
Първичната /есенциална/ хипертония е често заболяване. Около 25-30 % от хората между 40- и 50-годишна възраст имат повече или по-малко повишено кръвно налягане. По-често боледуват хората, живеещи в градовете и занимаващи се с умствен труд, свързан с много напрежение и отговорности. Безсънието, тревогите, нещастията играят важна роля за възникването на хипертонията. Има много данни, които говорят за наследствено и фамилно предразположение към хипертонична болест. При първичната хипертония се наблюдава следната тенденция: в над 9 от 10 случая, когато лекарите установят повишеното кръвно налягане като „първично“, те не знаят каква точно е причината за него. Понеже не могат да я установят, те не могат и да лекуват болестта до край. Това, което правят, е да го третират с медикаменти, тоест да понижават кръвното налягане до стойности, които наричат „нормални“. Така те лекуват симптомите на хипертонията, без да отстраняват първопричините за нейното възникване.
Причини
Както стана ясно, дългите нервно-психични пренапрежения, честите стресови състояния имат голямо значение за възникването на високото кръвно налягане. Смята се, че продължителното свръхнапрежение на централната нервна система води до отслабване на регулиращата й роля по отношение на кръвното налягане; в клетките на кората на главния мозък възникват продължителни огнища на възбуда, което води до временни, после до постоянни спазми на малките артерии и към повишаване на диастоличното налягане. За да преодолее допълнителното съпротивление, сърцето трябва да работи с голяма сила, то увеличава своите размери, от което се повишава систоличното налягане.
Дълготрайният спазъм на артериите води до развитието на трайни изменения в тях и до ускореното развитие на атеросклеротичния процес, което влошава още повече положението и води до устойчива хипертония.
Голямо значение за развитието на заболяването има начинът на живот, свързан с преяждането, затлъстяването, застоялият живот, прекомерното пушене, пиенето на много кафе и чай, злоупотребата с алкохол, консумацията на солени храни.
Част от причините може да се отдадат на наследствеността: наличието на родител с високо кръвно налягане, например, увеличава с 30 % опасността детето да има на свой ред, в зряла възраст, високо кръвно налягане.
Значителна роля за високото кръвно налягане играят бъбреците. При нарушение на кръвообращението на бъбреците се образуват вещества, които имат съдосвиващо действие, което способства още повече за по-голямото свиване на артериите и за по-голямото повишение на кръвното налягане.
В развитието на хипертоничната болест могат да се набележат три стадия:
- I стадий – кръвното налягане е непостоянно повишено. Хипертонията има временен, функционален характер, при който кръвното налягане може да се повиши за известно време, след което отново се връща в норма. Постепенно промеждутъците с нормално кръвно налягане намаляват и започва втората фаза на хипертонията.
- II стадий – кръвното налягане е трайно повишено; макар да показва известни колебания, то е с тенденция да бъде по-високо от нормата.
- III стадий – високото кръвно налягане е довело до по-леки или по-тежки усложнения на сърцето, кръвоносните съдове на мозъка, бъбреците и други органи. Тече усилен процес на тяхното склерозиране.
Симптоми
В първия стадий на заболяването болните се оплакват най-често от виене на свят, шум в ушите, пулсиране на съдовете, тежест в главата, безсъние и бърза уморяемост.
Повишеното кръвно налягане може да започне понякога незабелязано и да се открие случайно. Главоболието е локализирано обикновено в тила, темето или челото, но понякога /по-често у жени/ има характер на мигрена. Болните са често нервни, избухливи.
Втори стадий. В тази фаза на болестта основните симптоми – главоболието, виенето на свят, шумът в ушите, стават постоянни и имат постоянен характер.
Трети стадий. С течение на времето, ако не се прилага правилно лечение, оплакванията се усилват и се явяват сърдечни оплаквания: лесно изморяване, сърцебиене, прескачане на сърцето, задух /понякога под формата на нощен пристъп и сърдечна астма/, сърдечна недостатъчност с постоянен задух, отоци, гръдна жаба, в по-тежки случаи инфаркт на миокарда. Повишеното кръвно налягане се отразява и върху кръвоносните съдове на мозъка; развиват се тежки атеросклеротични промени, обусловени с отслабване на паметта и промени в характера; в тежките случаи може да се стигне до най-опасното мозъчно усложнение: мозъчен кръвоизлив /мозъчен удар или инсулт/.
В случаите, когато повишеното кръвно налягане протича скрито, то може да се прояви за първи път с усложненията инфаркт на миокарда или мозъчен кръвоизлив.
Есенциалната хипертония може да засегне по-късно и бъбреците.
Д-р Ст. Младенов. Етимологичен речник, С...
"Ди Велт":Ако Украйна бъде раз...
24.05.2011 14:15
25.05.2011 13:35
25.05.2011 18:18
28.05.2011 14:17
31.05.2011 17:40
09.09.2018 00:36
https://www.paypal/anatoli1606/